Никола Вапцаров – Поезия от Никола Вапцаров-1992

4,00 лв.

Никола Йонков Вапцаров е български поет. Активен член на Българската комунистическа партия (преди легализирането и институционализирането ѝ), през 1942 г. той е осъден на смърт за антифашистка дейност. Посмъртно е амнистиран, поради което ВКС отклонява искането за отмяна на присъдата му. В Република Македония той е смятан за етнически „македонец. Единствената стихосбирка на Вапцаров („Моторни песни“) излиза през 1940 г.

Биография

Никола Вапцаров е роден на 7 декември (24 ноември стар стил) 1909 г. в град Банско. Негов баща е войводата на ВМРО Йонко Вапцаров. Учи в гимназията в Разлог (1924-1926), след това в Морското машинно училище във Варна (1926-1932), по-късно наречено на негово име. Той е на практика първо на кораба „Дръзки“, а през април и май 1932 г. с кораба „Бургас“ посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа.

Свидетелство от ВВМУ, според което Вапцаров е български поданикВапцаров постъпва на работа във фабриката на „Българска горска индустрия“ АД в село Кочериново — като огняр и после механик. Избран е за председател на професионалното дружество, защитаващо правата на работниците. Едновременно с това организира, пише и играе роли в любителски театър. Уволнен е от фабриката през 1936 г. след авария. Премества се в София, където дълго време остава без работа; тогава умира синът му Йонко. В периода 1936-1938 работи като техник във фабриката на братя Бугарчеви за кратко, след това като огняр в Български държавни железници и в Софийския общински екарисаж. Успоредно издава стихотворения в различни вестници, спечелва литературния конкурс на сп. „Летец“ със стихотворението „Романтика“.

Никола Вапцаров като активен член на Българската комунистическа партия работи за налагане тезата на Коминтерна от 1934 г, за създаване на отделна македонска нация. През 1938 г. Вапцаров става член и е един от главните активисти в Македонския литературен кръжок, заедно с Михаил Сматракалев‎ в София. През 1939 подготвя единствената си стихосбирка „Моторни песни“, излязла от печат 1940 г. Същата година събира из Пиринска Македония подписи, в подкрепа на т. нар. Соболева акция. Заловен за това, той е съден и интерниран в Годеч. Междувременно през април 1941 г. по-голямата част от Македония е присъединена към Царство България и в еуфорията Македонският литературен кръжок се саморазпуска. След завръщането му от Годеч (септември 1941 г.) се занимава с минноподривни дела срещу немските войски, вече в качеството си на ръководител на Централна военна комисия при ЦК на БКП, която се занимава с антифашистка дейност. Организира снабдяването на нелегалните с оръжие, документи и квартири, за което е арестуван през март 1942 г. На 23 юли е осъден на смърт и още същата вечер — разстрелян, заедно с Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов и др. (общо 12 души) на Гарнизонното стрелбище в София.

Описание

Никола Йонков Вапцаров е български поет. Активен член на Българската комунистическа партия (преди легализирането и институционализирането ѝ), през 1942 г. той е осъден на смърт за антифашистка дейност. Посмъртно е амнистиран, поради което ВКС отклонява искането за отмяна на присъдата му. В Република Македония той е смятан за етнически „македонец. Единствената стихосбирка на Вапцаров („Моторни песни“) излиза през 1940 г.

Биография

Никола Вапцаров е роден на 7 декември (24 ноември стар стил) 1909 г. в град Банско. Негов баща е войводата на ВМРО Йонко Вапцаров. Учи в гимназията в Разлог (1924-1926), след това в Морското машинно училище във Варна (1926-1932), по-късно наречено на негово име. Той е на практика първо на кораба „Дръзки“, а през април и май 1932 г. с кораба „Бургас“ посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа.

Свидетелство от ВВМУ, според което Вапцаров е български поданикВапцаров постъпва на работа във фабриката на „Българска горска индустрия“ АД в село Кочериново — като огняр и после механик. Избран е за председател на професионалното дружество, защитаващо правата на работниците. Едновременно с това организира, пише и играе роли в любителски театър. Уволнен е от фабриката през 1936 г. след авария. Премества се в София, където дълго време остава без работа; тогава умира синът му Йонко. В периода 1936-1938 работи като техник във фабриката на братя Бугарчеви за кратко, след това като огняр в Български държавни железници и в Софийския общински екарисаж. Успоредно издава стихотворения в различни вестници, спечелва литературния конкурс на сп. „Летец“ със стихотворението „Романтика“.

Никола Вапцаров като активен член на Българската комунистическа партия работи за налагане тезата на Коминтерна от 1934 г, за създаване на отделна македонска нация. През 1938 г. Вапцаров става член и е един от главните активисти в Македонския литературен кръжок, заедно с Михаил Сматракалев‎ в София. През 1939 подготвя единствената си стихосбирка „Моторни песни“, излязла от печат 1940 г. Същата година събира из Пиринска Македония подписи, в подкрепа на т. нар. Соболева акция. Заловен за това, той е съден и интерниран в Годеч. Междувременно през април 1941 г. по-голямата част от Македония е присъединена към Царство България и в еуфорията Македонският литературен кръжок се саморазпуска. След завръщането му от Годеч (септември 1941 г.) се занимава с минноподривни дела срещу немските войски, вече в качеството си на ръководител на Централна военна комисия при ЦК на БКП, която се занимава с антифашистка дейност. Организира снабдяването на нелегалните с оръжие, документи и квартири, за което е арестуван през март 1942 г. На 23 юли е осъден на смърт и още същата вечер — разстрелян, заедно с Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов и др. (общо 12 души) на Гарнизонното стрелбище в София.

Допълнителна информация

Тегло 13 g
Размери 20 × 13 cm
Автор

год. на изд

1992

издател

Корици

С меки корици

Страници

110

Състояние